НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Светите братя първоучители – Кирил и Методий

Светите братя първоучители – Кирил и Методий

22.05.2008

98През Средните векове България става европейска сила, а днес страната ни е член на Европейския съюз – доброволно обединение на християнски държави. Значим е приносът на българската християнска цивилизация. Светият престол отдаде нам историческо признание, като обяви първоучителите Кирил и Методий за покровители на Европа. Образите им са най-често изписваните свети лица в българските храмове. В резултат и на техния боговдъхновен труд, през 864 г. хронистите на Евро­па отбелязват: "Българският цар Борис I прие Светото Кръщение заедно с целия си народ." Покръстването внася единство в разпокъсаната държава.

Св. Св. Кирил и Методий, известни още като Солунските братя, са създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Канонизирани са за светци заради превода на Библията – Новия завет – на старославянски език. Родени са в гр. Солун в семейството на високопоставения византийски военен управител Лъв и жена му Мария. Методий – по-големият, е роден през 810 г., а Константин – през 827 г. и в края на живота си приема православното име Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 г., по негова покана, Кирил пристига в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото урежда службата управител на административна област, населена със славяни от българската група. Високото теологично образование на Кирил и доброто владеене на иврит и арабски го правят подходящ кандидат за държавна мисия при Абасидския халифат за дискутиране принципите на Светата Троица и за освобождаване на византийски пленници. През 860 г. Солунските братя са натоварени с нова мисия от византийския император Михаил ІІІ и патриарха на Констанинопол Фотий, преподавател на Кирил в Магнаурската школа. Братята заминават при хазарите, за да предотвратят разпространяването на юдаизма, но, въпреки това, хаганът налага на народа си юдаизма, а не християнството като държавна религия. След завръщането си Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там, през 855 г., създават глаголицата – славянската азбука. През 862 г. двамата са поканени от княз Ростислав във Великоморавия да проповядват за възкресението Христово – Евангелието – Новия завет на славянски език, мисия, която изпълняват със страст до края на дните си. Всъщност, глаголицата и кирилицата са плод на усилията на византийската външна политика през IX в. славянските народи да не възприемат латиницата – респективно католицизма от Рим, а православието от Константинопол. Около 865 г. стандартизират богослужебния език, основавайки се на солунското българско наречие. Предполага се, че при записването му са използвали глаголица, която обаче е трудна за писане и четене и не е възприета.

Глаголицата е най-старата славянска азбука. Създадена е за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски (на старобългарски, наричан още славяноболгарски, старославянски или църковнославянски език). За разлика от Кирилицата, Глаголицата е известна със сложната си и екзотична графика. Названието идва от думата глаголъ и означава „дума“. Глаголати значи говоря и поетично тази азбука е наречена „знаците, които говорят“. На глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и в Панония. Съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. По форма приличат на хуцури – църковното грузинско писмо, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв. Някои учени твърдят, че глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рези), които, подобно на германските руни, не били писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата религия. Според проф. В. Йончев глаголицата произлиза от „руни“, взети от прабългарските надписи в Преслав, Плиска, Мадара и др. Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: обла – българска глаголица и ъглеста – хърватска глаголица.

Кирилицата се налага с цел налагане на православието в България – важни събития в резултат от активната, дори агресивна външна политика на Византия. В тези разделни години българският Княз Борис І, в съюз с Крал Людовик Немски, е бил благословен първоначално от Папата и е пожелал държавният български елит и поданиците му да бъдат покръстени от немски духовници. Но през 864 г. Византия напада България по суша и по море и принуждава българския владетел да приеме покръстването от византийски свещеници на следващата 865 г., което по същество е военен договор. Една от важните цели на византийската политика е да отдели българите и славянските народи от културното и от политическото влияние на Рим и на Западна Европа. Традиционно кирилицата бе приписвана на ученика на Кирил и Методий – Климент Охридски, но последните археологически разкопки при Велики Преслав недвусмислено показаха, че се е появила и е наложена в Преславската литературна школа много преди да се употребява в Охрид. В международната историография е прието, че кирилицата е създадена във втората българска столица Преслав, където св. Наум е оглавявал книжовна школа. Създаването на кирилицата, по подобие на латиницата, е повлияно от гръцката азбука с добавени нови букви. Класическата старобългарска кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и от още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, iaть, ю, iа). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.
 
Вижте повече снимки по темата