НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / "Българската държавност на север от Дунав" - нова книга на проф. д-р Петър Добрев

"Българската държавност на север от Дунав" - нова книга на проф. д-р Петър Добрев

13.01.2009

9----През 2006 г. във Фонд “13 века България” постъпи молба от ст. н. с., д-р Петър Добрев, специалист по стопанска история и древни цивилизации в Икономическия институт на БАН. В молбата си П. Добрев с тревога постави въпроса за начина, по който се съхранява в дворцовата градина на гр. Балчик един ценен исторически паметник - оброчен кръст от IХ-ХI в., който по старинност и неповторима изработка няма подобен в България и в съседните балкански страни. Кръстът е масивен, изследван е от наши учени и, въпреки известни спорове, се оформя мнението, че става дума за находка, която със своите буквени и символни изображения е уникална. Изобразени са най-почитаните от древните българи светила – Слънцето, Юпитер и Луната. Ясно е очертан най-старият български религиозен символ – IYI, разпространен масово в България през епохата преди покръстването и запазен през първите векове на християнството. Изсечените върху кръста старинни български титли БОИЛ, ЦАР – архаични думи, характерни за най-старите български кирилски паметници – Симеоновия сборник, Мариинското и Зографско евангелие, Синайския псалтир и др. са само част от богатата символика, характерна за тази историческа реликва. Надписите изобилстват с думи, характерни за специфичния разговорен език, който е звучал в България през първите векове след покръстването. Изображенията са изкусно изработени и доказват, че кръстът е дело на майсторска школа. В молбата си д-р Добрев споделяше, че напоследък кръстът е обект на „користни и нечисти чужди посегателства".

На 22 и 23 юни 2006 г. заедно с проф. Добрев посетихме ботаническата градина и двореца в гр. Балчик, обявени от 18 април 2002 г. със заповед на министъра на културата за паметник от национално значение. Кръстът попада сред съставните елементи на композицията на парка, имащи културно-историческо значение в раздела „Каменна пластика". За съжаление той е позициониран на неподходящо място, в дъното на градината, в непосредствена близост до активно свлачище. Не са поставени обяснителни табели. Районът е малко посещаван, липсва охрана, посетители използват местността за отходно място. В долната част на кръста има ясна следа от интервенция – отчупване на лицева повърхностна част. Посещението ме натъжи. Един ценен исторически и езиков паметник на ранното българско средновековие, единственият известен оброчен каменен кръст, оцелял от толкова ранна епоха, вместо да бъде източник за историческа и духовна гордост, се съхранява при такива условия. Убеден съм, че можем да използваме авторитета на Фонд „13 века България", за да подобрим положението.

На 21 май – Св., Св. Константин и Елена, проф. Добрев представи във Фонда новата книга “Българската държавност на север от Дунав като политически и културен феномен”. Тя е дело на авторски колектив с ръководител ст. н. с. д-р Петър Добрев. Останалите членове на колектива са Александър Алексиев-Хофарт, Димитър Нанкинов, Аглика Икономова и Милена Добрева. Особено място в книгата е отделено на Оброчния кръст, намерен в бившия дворец на румънската кралица в гр. Балчик. Ето, какво се казва:

“Оброчният кръст се намира в горната градинска част на двореца в Балчик и е част от забуленото все още в тайни българско държавно начало на Балканския полуостров. Поставен е на високо, над резиденцията „Ти­хото гнездо"'. Впечатлява с прабългарските символи и украсата си откъм гърба. Кръстът е изработен от варовик с бял цвят при добро качество, с ясно изработени релефни орнаменти и надписи. Отвесното му рамо е 1,70 м, а хоризонталното е 1,25 м с ширина по 0,50 м и дебелината 0,38 м. Постаментът е висок 0,50 м. Размерите са по-голе­ми от тези на обичайните надгробни кръстове от различни епохи. Главното му ли­це е обърнато на запад. На него са издялани ста­робългарските, християн­ските и астралните симво­ли. Посветен е на Светата Троица, което се вижда от текста на долния надпис. Оброчният кръст в градината на Балчишкия дворец е предизвикал ин­тереса на историците главно заради тези надписи и съчетаването на религиозни символи. Предполага се, че е от първата половина на X век. Лицето, гледащо на изток, е украсено със сложни геометрични и растителни плетеници. Двете рамена също са покрити с ор­наменти от геометрични плетеници. Този похват при обработката на камъка е бил разпрос­транен в периода IХ-XII в. по всички български земи, като се започне от Плиска и Преслав (запазени архитектурни детайли) и се стигне до Охрид (черквата „Св. София") и Преспа (черквата „Св. Ахил").

Какво представлява украсата на източното ли­це?

По средата на полета­та на отвесното и на късото ра­мо минава широка лента от силно стилизиран сложен растителен мотив. Той на­подобява влизащи едно в друго бръшлянови листа, на чиито върхове има ромбове, а останалата част е запълнена от виещи се линии, образуващи листенца. При „влизането" на листата от линиите се образува ромб, но по-голям. Такава сложна декорация може да бъде открита само по страниците на сред­новековните ръкописи, например в Остромировото евангелие (1056 г.). В много по-опростен вид подобен орнамент може да се види в Радомировия псалтир (XIV в.) от Зографския манастир. Така декоративната схема подчертава кръстовидната форма на паметника и чрез пластичното офор­мление. Фризът представлява редуващи се „есове с точки" помежду им, обърнати надясно. На този фон възниква въпросът: какво румънско може да има в то­зи кръст? Неотдавна, когато тази книга бе вече под печат, в електронни ме­дии се появи анонимна статия, чийто автор нарича себе си човек „с неиз­вестна възраст, неизвестна рождена дата и неизвестно местоживеене", но напада яростно тезата, че този кръст е български и хули дори Националния фонд „13 века България" за това, че е проявил към него внима­ние. Прави се нов опит да се докаже, че Звездният кръст е румънски… Издига се също хипотезата, че кръстът е бил намерен във вътрешността на Румъния в подарения на кралицата за­мък Бран и се сочи една стара пощенска картичка от 1922 г., на която той е заснет на друго място, а не в Балчик и до него стои румънската кралица. Тази картичка обаче показва само, че кръстът е бил намерен след Първата световна война, когато Румъния значително е разширила териториите си чрез присъединяването на български и унгарски земи и това потвърждава нашата теза, че кръстът е бил пренесен в Балчик от някое старо българско средище. А фактът, че още при откриването си той е попаднал в полезрението на кралицата, показва само неговата висока ценност, но не и неговия румънски произход. Защото кралицата е обичала да се снима до най-раз­лични забележителности и дори до турски джамии, но от това не следва, че всяка забележителност, до която тя стои, е румънски културен паметник. Характерно е също, че нейната по-стара резиденция – замъкът Бран, който тя получила като дар от гражданите на Брашов след Първата световна вой­на, е възникнал като стара българска крепост отвъд Дунава и дори през втората половина на XIV в. е имала български гарнизон и българско насе­ление. В този район и в съседния Брашов българите са били значителна маса и през вековете на турското иго, ето защо и хипотезата, че кръстът е намерен в Бран, с нищо не доказва, че той е румънски.

Поначало е невъзможно да се докаже, че един кръст, на който има знаци от епохата на Асеневци, когато на север от Дунава не е имало все още и следи от румънска държавност, е от румънски произход. Но при цялата своя комичност тези активни анонимни напъни показ­ват, че някой с все сила се бори да запази за Румъния този български кръст и енергично пречи да се върне той на българската история, след като погрешно е попаднал в бившата румънска резиденция.

Ще допусне ли България тежка съдба да сполети този пратеник от епохата на Йоан-Асен Първи? Недалеч от него – на 1-2 км на юг от Двореца започва една голяма свлачищна зона, която бавно пълзи по посока към него. Първите малки пукнатини вече са се появили при неговата основа и бяха забелязани за първи път през юли 2006 г. при посещението на кръста с представители на Националния фонд „13 века България". Нужни са спешни мерки за спасяването и пре­местването на Звездния кръст в подходящо за него безопасно място. Пора­ди неговата твърде висока и разностранна ценност, той заслужава да бъде поставен в някой оживен български град – центъра на Балчик, Варна, или дори София, за да напомня на българския народ за едно от най-великите исторически събития – освобождението на България от византийско гос­подство. Нелепо е повече тази светиня от времето на Асеневци да стои в бившата румънска резиденция, където е попаднала при неясни и може би трагични обстоятелства.

Някога един български ху­дожник – Иван Енчев-Видьо – години наред е обикалял всички стари бъл­гарски исторически земи, за да издирва и рисува оставените там старин­ни български кръстове. Благодарение на него са били спасени за истори­ята над 300 кръста, разпръснати из обширните някога исторически тери­тории на България, и стотици кръстове, оставени в днешните български земи. Със своята апостолска самоотверженост той е открил и изобразил близо 150 ценни старинни кръста от Северна Добруджа. Установил е също, че подобни кръстове има в голямо множество и в земите на север от Дунава, но поради военните години не е могъл да ги издири и нарисува. Оставените от него рисунки на кръстове са едно нагледно и неунищожимо доказателство, че някога във всички съседни с днешна България земи е живеело еднакво по език и дух българско население със своя еднаква писмена и духовна култура. Чрез тези рисунки отдавна погребаните в земята българи от различните краища си подават невидимо ръце и напомнят, че някога са били части от голямата и широко разположена на юг и север от Дунава българска общ­ност. Но след този рядък родолюбец не е направено почти нищо за сис­темното и цялостно издирване на старите и ценни кръстове и другите исторически паметници в съседните с България земи. Затова над едно от малките проучвания на тази тема, издадено неотдавна от Ива Любенова, стои трагичното заглавие „И кръстовете умират”… Време е да се положат специални усилия за издирването и заснема­нето на умиращите отвъд Дунава български светини. Нужно е да се разширят търсенията в тези забравени български краища, защото вероятно ще разкрият и други редки и ценни исторически реликви, подобни на Звездния кръст от Бал­чик…”

Вижте повече снимки по темата