НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Едно пътуване през Родопите

Едно пътуване през Родопите

19.01.2009

106Асеновата крепост – страж над Родопите

Средновековната Асенова крепост е разположена на скалист връх на левия бряг на река Асеница и доминира над прекрасната околност. Привлича погледа отдалеч. Тук най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на хълма, построяват укрепление. Районът на крепостта е обитаван през римската и през ранновизантийската епоха. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието крепостта претърпява различни строителни периоди, като най-значителен е този от ХІІІ в., извършен от цар Иван Асен ІІ. Осемредовият надпис на български език над входа на крепостта, свидетелства за това събитие: "В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град." След Иван Асен ІІ крепостта попада във византийски ръце, а през 1344 г. цар Иван Александър окончателно я присъединява към българската държава. След турското нашествие на Балканския полуостров тя загубва стратегическото си значение. В по-ново време надписът става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град – преименуван от Станимака на Асеновград.

Археологическите проучвания водят до разкриването на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Най-голямата забележителност на крепостта, запазена и до днес, е черквата "Св. Богородица Петричка" (ХІІІ в.). Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи от ХІV в., запазени отчасти в наоса, поставят храма сред най-добрите образци на Средновековното черковно строителство по нашите земи. В храма виждаме внушителния образ на Исус Христос в антична дреха с отворено евангелие в ръка, образите на светите апостоли Петър и Павел, Константин Велики и майка му Елена в царските одежди, Свети Георги, Светиите войни Димитър, Прокопий и Тодор Стратилат, както и композициите “Кръщение Христово”, “Съда на Пилат”, “Разпятие Христово”, “Успение Богородично” и др.

Вижте повече снимки


173Гробницата при село Татул

Родопа е описана в легендите като Орфеевата, а в туристическите справочници като най-красивата на Балканския полуостров планина. Тя буди интереса на археолозите, които години разкопават могили, ридове и пещери. Разкрити са гробници от бронзовата и от желязната епоха (XII-VI в.пр.Хр.), светилища и скални ниши. Гробницата при село Татул край Момчилград е по-различна от останалите. Тя е единствената открита (а не както обичайно в могила) гробница с вдълбан гроб и саркофаг. Стълбище води до площадка изложена на слънце. В същата скала е издълбан саркофагът. Съществува предположение, че е на митичния тракийски цар, певец и поет Орфей.

В началото на VIII-ми век преди Христа елините се заселват по крайбрежията на Мраморно, Егейско и Черно море. На тези места заварват старите тракийски поселища. Гърците възприемат траките чрез бога им Орфей. Опознават орфизма – култа към слънцето и огъня, безсмъртието на духовната енергия. Легендата за Орфей, в чиито крака сами се принасят в жертва дивите животни, се появява в древната гръцка литература. Изображенията на Орфей, познати досега, с лира в ръка, също са от този период. Съгласно преданието божественият цар обитава Родопа планина.

Версията, че откритата гробница край момчилградското село Татул е мястото, където е погребан Орфей се лансира отскоро. Скалното светилище, изсечено на хълмиста височина до селото е дело на човешка ръка, издълбала гробница и жертвеник. На мястото са открити останки от царски атрибути – златна маска и жезъл, малка фигурка на Орфей с лира в ръка, керамика... Изборът на мястото отговаря на древно разбиране, че светилището трябва да е посредник между земята и небето – след смъртта си обожественият тракийски цар Орфей да стане посредник между боговете и хората.

Вижте повече снимки


234Божественият “дяволски” мост край с. Дядовци

На десет километра северно от град Ардино има изоставено село, до което се достига по черен път с остри завои над буйната река Арда. Красиви градини с цветя и овошки и полусрутени къщи посрещат случайния посетител. И в село Дядовци, както и на други места, е имало заможни стопани на големи каменни къщи. Родопският стил с еркер на втория етаж е в крак с тогавашната архитектурна мода.

Под една каменна къща стои табела, указваща посоката към Дяволския мост. Доверявайки се на нея, стигаш до място, където ти спира дъхът.  Изграден през XV век, като част от пътя за Беломорието, мостът е дълъг 56 м., широк 3,5 м. и с височина на свода 11,5 м. Каменната зидария образува втори свод с оставени отвори за преминаване на придошлите буйно ардински води. Какво ли са чувствали някогашните жители, за да го нарекат Дяволския, а не Божествения! Какво ли се е случило на тях и на природата, за да не усетят намесата на Твореца, на Бога, а да го нарекат на името на падналия Ангел! Божественият мост свързва двата бряга на пълноводната река Арда и е служил на жителите на селищата около днешния град Ардино, наричан в миналото Егридере. Руски пътешественик, в началото на XX-ти век, го е описал така: “Трийсет къщи в турски стил, по средата – мост изгнил, а от края минаре – вот тебе – Егридере!”

Новият град е съвсем различен от това историческо описание. В района на село Дядовци и мостчето е заснет прекрасният български филм “Време разделно”.

Вижте повече снимки