НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / С четниците от комитет “Крум Страшний” в гр. Клисура, в с. Баня, в гр. Панагюрище и на Оборище

С четниците от комитет “Крум Страшний” в гр. Клисура, в с. Баня, в гр. Панагюрище и на Оборище

07.05.2008

44-1От името на националния дарителски фонд “13 века България” и по покана на кмета на гр. Панагюрище г-н Георги Гергинеков изпълнителният директор на Фонда Тошо Пейков присъства на тържествата по случай 132 години от Великото народно събрание. Той поднесе венец и се поклони пред паметта на поп Грую Бански в с. Баня и на паметника на народните представители в местността “Оборище” край града.

По покана на д-р Тошо Пейков, група патриоти от Шумен – родния град на главния апостол на ІV-ти революционен окръг – Панайот Волов чрез техния комитет „Крум Страшний” се включиха в тържествата, облечени в автентични костюми от епохата на Априлската епопея. Град Клисура стана свидетел на спектакъла – жива картина „Топчето пукна”, в който местният клуб ”Единение” заедно с шуменци и родолюбци от Стара Загора, София и Пловдив разиграха ожесточения сблъсък между клисурците, предвождани от героите Никола Караджов, Нейчо Калъча, поп Божко срещу свирепите турци. В иначе добре подготвения сценарий, за жалост, бе пропуснат важният факт, че в тези жестоки битки клисурци са предвождани от самия главен апостол на окръга Панайот Волов, защото този град е бил важен стратегически пункт на въстанието, като в него шуменският революционер е бил 6 пъти. Заедно с Петър Павурджиев и Христо Ф. Попов Волов и Бенковски поставят от 16 януари нататък едно ново начало в бунтовна Клисура и са там, редом с клисурци, до края на въстанието. П. Волов идва тук в качеството си на „нов апостол” и заместник на Васил Левски още през октомври на 1875 г., след приключването на „Троянската” мисия и опита за въстание в Българско. По инициатива на Панайот Волов, през зимата на 1876 г. е възобновен създаденият от Левски революционен комитет в Клисура. Кръщават комитета с конспиративното име „Самуил”. След приключването на възстановката шуменци разгледаха местния исторически музей, Павурджиевата къща, паметника на Боримечката и др.

Следващото селище „По пътя на Волов” бе село Баня, Панагюрско – родното място на прочутия поп Груйо Бански. Свещеникът е от най-интересните личности в славните дни на бунта – верен сподвижник на апостолите. Голям негов паметник краси центъра на селцето.
На 1 май вечерта възрожденците от комитет «Крум Страшний» и директорът на Фонда се включиха в тържествения митинг в град Панагюрище. Там, през януари 1876 г., П. Волов и Г. Бенковски решават да бъде столицата на въстанието.
На 2 май, на Оборище – тази паметна, свята местност, където някога се събрали първите ни народни представители, присъстваха много гости, почели паметта на Волов и Бенковски. На този ден и на това място Крумовци - в народните си дрехи, се почувстваха най-близо до събитието, до делото на своя съгражданин – апостола Панайот Волов, който пръв идва тук на 10-ти април 1876 г., сутринта, за да даде разпореждания за охраната, за продоволствието и да посрещне пръв народните пратеници. Подпомаган от апостол Георги Икономов, той подрежда „залата” на Първото Велико Народно събрание. ”По разпоряжението на Волова и със старанията на някои от депутатите треволигата и попадналите букови листи бяха очистени извътре, а посред Оборище беше построена четвъроъгълна маса за списвание, направена на самото място от букови дъски...”, разказва Захари Стоянов в своите «Записки».


„На втория ден после новите разпоряжения да стане събранието в гората, тайните пощи известиха, че мястото бе вече избрано и всичките представители са събрани там. Това място се наричало Оборище.

Късно вечерта на 14 априлий тръгна и Бенковски из Панагюрище за меченската гора, заедно с панагюрските представители... С нас дойде и банският представител свещеник Грую. Придружаваше ни и Крайчо войвода с пет-шестина избрани юнаци, готови на всичко. На края на селото ни чакаха около 15-20 души момци, всичките конници, които трябваше да увеличат свитата на бъдещия войвода... Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка... Блажени минути!... Но да оставям историческото Оборище, което си е все Оборище... Нека продължим своя разказ за ония събития и лица, които днес не съществуват на белия свят вече, отдавна са се преобърнали на черна пръст, на малцина са известни...

Да се погуби Бенковски или поне някой от другарите му, значеше да се убие свободата, стремлението към която беше в своята апогея през пролетта на 1876 година. Бенковски сам по себе си не беше друго нищо, освен въплъщение или по-добре оръдие на тая идея - общо стремление на всички българи по него време. Не той създаде въстанието, но духовете и общото историческо течение създаде него. Разбира се, че и неговата буйна натура е имала решаващ глас в много важни случаи; но ако той се беше явил преди две години или по-после в България, той не щеше да бъде вече Бенковски, а прост коприщенски караабаджия. Видях го аз и след поражението на Въстанието в Тетювенската планина; но кой можеше да каже, че е той същият упорит и постоянен Бенковски, какъвто беше преди един месец? Сега той мълчеше, въздишаше, слушаше всекиго, а понякога даже и плачеше, когато се отваряше дума за панагюрското въстание...

Въобразете си, че Бенковски се явява в днешно време между панагюрци, окачан с оръжие, и иска да състави революционерни комитети, да се бори срещу тиранина. Освен смях и съжаление за умствените му способности той не щеше да произведе друго нищо. Поклонниците на мрачната рутина, тиранствующите деспоти и всички ония доктринери глупци, кои­то лаят непрестанно и обвиняват отделни личности, че уж тия последните вълнували народите и ги цепели на партии - нещо нежелателно за всич­ки паразити и готовановци, трябва да млъкнат веднъж завсякога, защото народите не са говеда, не са стадо, нищо не става без тяхното участие."
 
Вижте повече снимки