НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / На първия ден от Страстната седмица изпълнителният директор Тошо Пейков посети Врачешкия манастир

На първия ден от Страстната седмица изпълнителният директор Тошо Пейков посети Врачешкия манастир

21.04.2008

164През 2007 г. Управителният съвет на Националния дарителски фонд “13 века България” обяви сесия за финансово подпомагане на български православни черкви и манастири и отреди на Девическия манастир “Св. Четиридесет Великомъченици” в с. Врачеш, Ловчанска Митрополия сумата от 2600 лв. за изографисване на храма.

Манастирът е построен по време на Второто Българско Царство след битката при Клокотница (9 март 1230 г.), когато цар Иван-Асен II победил епирския деспот Теодор Комнин. Битката станала в деня, когато се празнувала паметта на Св. Четиридесет Великомъченици и благодарният Цар-победител в тяхна чест построил множество черкви и манастири носещи името им. В Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методи" се пазят преписаните в манастира богослужебни книги: “Псалтир от 1559 г.”, “Препис на Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г.”, “Служебник от 1673 г.” От XVII век има действащо килийно училище. По време на турското нашествие на Балканите светата обител е частично опожарена, а при набезите на кърджалийските турци (XVIII век) е срината до основи и изпепелена. Народната памет пази спомени за монасите-мъченици, изклани при погрома. Манастирът потъва в забрава до 1890 г., когато, под вековната манастирска круша, Небесната Царица – Св. Богородица се явила на благочестивия младеж Атанас Якимовски. Тя му посочила мястото на изгорения от турците манастир с лековито аязмо, като му наредила да възстанови обителта. Въодушевен от видението на младежа, селският свещеник – отец Петър Цанов, събрал съселяните си и открил основите на древната черква, части от дървен полилей, кадилница и икона на Св. Богородица. През 1891 г. уста Вуно Марков – известният майстор на часовниковата кула в Ботевград и на редица храмове, построил скромна черква. През 1937 г. манастирът станал девическо общежитие, като първа игумения е майка Касиана.



Житие на Св. Четиридесет Великомъченици

Свети Четиридесет мъченици били римски войници, които служели във войската на император Ликиний в град Севастия (днешният Севаст-Кападокия в Мала Азия – Турция). Отличавали се с неустрашима храброст в битките и били обичани от всички. Но, като християни, те не пожелали да се подчинят на императорската заповед и да принесат жертва на идолите (на римските богове). Градоначалникът на Севастия се опитал да ги принуди с хитрост, със заплахи и обещания за пари и почести да се отрекат от християнската си вяра, и, след като не успял, заедно с царския пратеник ги подложил на мъчения. Те били хвърлени през студена мартенска нощ в езерото край града, а на брега била построена топла баня, та, който се отрече от Христа, да избяга и да се стопли. Нощта била мразовита, телата на мъчениците премръзнали от студа и се обагрили в кръв, защото езерото било сковано в лед. Един от тях не устоял и се затичал към банята. Останалите били огрени от небесна светлина, която стопила леда и стоплила телата им. Съзрял това тъмничният стражар, видял небесните венци, които се спуснали над главите им, съблякъл дрехите си и извикал: "И аз съм християнин!", като се хвърлил в езерото. Така числото на мъчениците отново станало четиридесет. Мъчителят разбрал, че не може да отклони страдалците от вярата им, наредил да ги убият с чукове и да изгорят телата им, а пепелта да хвърлят във водата, за да не остане и помен от тях. Но светите воини се явили насън на епископа на града и му заповядали през нощта да извади костите им. Нито една костичка не се изгубила – в нощната тъма сияели като звезди. Светите Великомъченици пострадали за Христа около 320 г., а частица от мощите на един от тях се пази във Врачешкия манастир.
 
Вижте повече снимки