НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / И аз бях там – на Матерхорн – най-красивия, най-изящния, идеалния връх на света

И аз бях там – на Матерхорн – най-красивия, най-изящния, идеалния връх на света

02.02.2007

През 1932 г., на олимпиадата в Лос Анджелис, баварските алпинисти Тони и Франц Шмидт получават златни олимпийски медали за алпинизъм – един неолимпийски спорт (единият брат посмъртно) за първото си успешно изкачване на Северната стена на връх Матерхорн в Швейцарските Алпи. Това е голямо спортно-техническо и морално постижение за онази епоха. Стената е страхотна. Изкачена е от няколко български свръзки – на нея загиват вече четирима българи. Какъв е смисълът – ще попитат мнозина.

Видях я за първи път през лятото на 1986 г., когато с приятели от Ловешкия алпийски клуб изкачихме върха по ръба Хьорнли. Бях водач на свръзката, завързан за едно въже с инструктора по планинско спасяване Томчо Петров и колегата спасител Милчо Милчев. Беше навалял пресен сняг и гледан от градчето Цермат върхът бе непостижим, страховит, като бял рог забит в небето. Поради непознаване на тура, още в началото се отклонихме към Източната стена, където маршрутът е наситен с опасни участъци – така наречените  скални блокчета-“чекмеджета”, които излизаха от монолитната уж скала при всеки опит за хващане или осигуряване.

Преминавах по един опасен ронлив кулоар с цел да забия първия клин, да осигуря останалите и да се върна на ръба, когато чух, че Милчо изохка. Голям камък, съборен от слизащи от върха алпинисти, го беше ударил по главата, той “друсна” (започна да пада към основата на стената – от около 70-80 метра височина), но двамата с Томчо успяхме да го задържим, а от сигурна смърт ни беше спасила и неговата каска. След няколко минути Милчев се съвзе и предложи да продължим. Така тримата стигнахме до върха, стъпили с единия крак в Швейцария, а с другия в Италия – заветна мечта на алпинистите по света.

Нещо подобно, но при още по-трудни условия, по обледенената Северна стена изглежда се е случило и на младите алпинисти Иван, Филип и Тихомир на 27 януари 2007 година. Защото такава е мъжката игра. “Но мъдреците не се състезават”, апострофират ни благоразумните хора. “Защото не могат! Най-добрият алпинист е живият алпинист, но животът е опасно приключение и от него никой не се е измъкнал жив – затова ние се състезаваме”, шегуват се алпинисти. А за загиналите си приятели казват: “Те бяха толкова големи, колкото големи бяха мечтите им.”

Затова нека днес да споменем отишлите си от нас покорители на най-красивия връх Матерхорн:
Красимир Ненов, който загина през 1997 г. след успешно лятно изкачване на стената на слизане по ръба; Милен Милчев – син на моята свръзка Милчо Милчев, изкачил стената през зимата, но загинал в нашите планини; Христо Проданов – пръв изкатерил магическата Северна стена заедно с Трифон Джамбазов през 1974 г., но останал завинаги на Еверест

Светла им памет!

Покорените от българи стени и върхове белязаха закъснялата за нас с векове “Велика географска революция”. Освободена, нацията ни се усети. Измежду вълните на аморфното море се появиха личности. Предприемчиви, с висок дух, който мереха със световните първенци. Нищо, че Монт Еверест беше изкачен от българи тридесет години по-късно след първото покоряване от новозеландеца Хилари и шерпа Норгей. През 1984 г. българин го покори.

София, 1 февруари, 2007 г.

Тошо Пейков
Изпълнителен директор на
Националния дарителски фонд
“13 века България”