НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Тошо Пейков поздрави поетесата Надежда Любенова с новата й стихосбирка “Обречени на забрава”

Тошо Пейков поздрави поетесата Надежда Любенова с новата й стихосбирка “Обречени на забрава”

22.03.2007

На 21 март във Военния клуб в София депутатът от 38-то Народно събрание Дянко Марков представи най-новата стихосбирка “Обречени на забрава” на поетесата Надежда Любенова. Не за пръв път нашият народ проявява поразителна историческа амнезия, каза той. Достатъчно е да си спомним безсмъртната “Епопея на забравените”, която народният поет Иван Вазов създаде няколко години след Освобождението. Нарича я така, защото, както и днес, пепелта на забравата е покрила подвига и саможертвата на мнозина, които платиха с живота си за свободата на България.

Изпълнителният директор на Фонд “13 века България” Тошо Пейков и актьори поздравиха авторката с поетично име, като изпълниха нейни стихове:

Полковник Владимир Серафимов
Балканската война

Панически отстъпват османлиите
пред средногорския пехотен полк,
гърми гласът на Серафимов: "Бийте!
Родопа да избавим, с нас е Бог!"

Победоносно нашите юнаци
вървят напред, превземат Рудозем,
народът ги посреща със овации,
освободен от турския ярем.

"Върни се на предишните позиции!" –
звъни от щаба генерал проклет,
полковникът на своите войници
издава смела заповед: "Напред!"

И пламва адска битка, ври земята,
но мигом стихва страшната стрелба
и турците объркани се мятат –
в тила си чуват българско "Ура!"

Героите към Ксанти, Гюмюрджина
отхвърлят ордите със вик "На нож!"
и този край на нашата Родина
от сеч спасяват те със своя вожд.

А селяните таз Родопска Шипка
Полковник Серафимово зоват,
те паметник след кървавата битка
на своите спасители градят.

"Напред! На нож!" - и нашите войници
в атака втурват се със страшна мощ,
а турците от своите позиции
дочуват боен вик: "По пет на нож!"

И хукват те да бягат ужасени
от Селиолу, Гечкенли, Петра,
над Одринските хълмове свещени
и днес ечи: "Напред! На нож! Ура!"

Сега е в турско родната земя,
от паметници наши - ни следа!

Кой?

Кой да направи днеска филм
за Ловеч, Белене, Персин,
за лагери, съдби, затвори?
А чакат кървави декори
в килии, дето помнят още
Вартоломеевите нощи.
А чакат хиляди сюжети
художници, певци, поети
да възкресят сега в картини
ония кървави години,
когато нашият елит
до крак бе варварски избит
и верните ни стражи - войни,
и всички българи достойни.
Когато партия проклета
създаваше ТеКеЗеСе-та
и управляваха простаци
ведно с безбожните руснаци,
за хилядите емигранти
и за забравени таланти.
Да заговори всяка лира,
да заговори, да не спира,
за да я чуят всички живи,
да замълчат уста лъжливи,
на мъртви да даде покой,
но кой да го направи? Кой?

Талантлива и неуморна, Надежда Любенова възкресява в стиховете си спомена за Истината и Доблестта българска.